Интервенцията е ключова стъпка в подкрепата на зависимия да предприеме лечение. Тя представлява разговор между близки и зависимия, с цел да го мотивират да се подложи на лечение. За да бъде успешна, интервенцията за лечение на зависимости трябва да бъде добре планирана и проведена по специфичен начин.
Какво е интервенция?
Интервенцията е структурирана среща, на която близките на зависимия се събират, за да изложат тяхната гледна точка по отношение на проблема и да го подтикнат към лечение. Преди самия разговор е важно близките да се подготвят, като се обсъдят какво могат да променят в своето поведение, което да разклати комфортната среда на зависимия. Това може да включва промени като отказ от финансова подкрепа или ограничаване на определени привилегии, които облекчават зависимостта му. Освен това, участниците трябва да бъдат готови с конкретни факти за болезнени последствия от употребата на зависимия – например: „Караше пиян и катастрофира“ или „Заради наркотици, попадна в полицията и изгуби работата си“. Тези факти помагат на зависимия да осъзнае сериозността на ситуацията и могат да имат голямо значение за мотивацията му да потърси помощ.Целта е да се мотивират близките да покажат на зависимия, че ситуацията е сериозна и че неговото поведение води до реални и болезнени последствия. Чрез внимателна подготовка и подходящо представяне на тези факти, интервенцията може да бъде много по-ефективна.
Кой момент е подходящ за интервенция?
Важно е интервенцията да се проведе в подходящия момент. Тя трябва да се случи, когато зависимият не е под въздействието на вещества и е в състояние да възприеме съзнателно и рационално информацията. Най-подходящо е, когато той е изпитал болезнени последствия от своето поведение и чувства вина. В тези моменти той е по-отворен за разговор и може да обмисли възможността за лечение.Кои хора могат да бъдат част от интервенцията?
За успешната интервенция е важно да участват хора, които са в близки отношения със зависимия и които могат да му окажат подкрепа по начин, който не е обвинителен, а мотивиращ. Най-добре е да има поне двама души, но не повече от четирима-петима, за да не се създава чувство на натиск. Участниците трябва да бъдат единни в подхода си и да се подкрепят помежду си, за да демонстрират последователност и решителност. Освен това е полезно да присъства човек, който има авторитет за зависимия – някой, когото той уважава и пред когото е по-склонен да се открие и да възприеме посланията, които искате да му предадете.Как да проведем разговора?
По време на срещата трябва да се поднесе ясна и добре обмислена информация. Близките трябва да обяснят какво се е случвало поради зависимостта, като се фокусират върху факти и конкретни примери за болезнени последици от поведението на зависимия. Например: „Ти кара колата пиян и те хванаха полицаите“ или „Завърши в болница след алкохолно натравяне“. След като се изложат тези факти, е важно да се признае безсилието на близките и да се предложи конкретна алтернатива за лечение.Какви условия да поставим?
Целта на интервенцията е да се поставят ясни условия и да се съобщи какви са последиците от отказа за лечение. Например, „Ако не се лекуваш, аз ще спра да ти давам пари и няма да те подкрепям.“, „Ако не се лекуваш, няма да ти позволя да живееш повече в този дом.“ Важно е тези условия да бъдат реални и изпълними. Зависимият много добре усеща, ако не сме готови да изпълним това, което обещаваме, и може да се възползва от слабостта ни. Ако не сме уверени, че можем да изпълним дадените условия, по-добре е да не ги изричаме, защото зависимият може да интерпретира това като празни заплахи, които не са подкрепени с действия. Това може да доведе до липса на доверие в нашите думи и въздействието, което иначе биха му оказали.Как да реагираме, ако зависимият откаже лечение?
Ако зависимият откаже лечение, важно е близките да бъдат последователни в своите действия. Това може да включва оттегляне на подкрепа и ограничения, които ще го поставят в ситуация, в която да усети, че няма друг по-добър избор освен да потърси помощ. Това може да бъде трудно, но е важна стъпка в процеса на мотивиране за лечение.Какво трябва да се има предвид?
- Реалистични очаквания: Ултиматуми като „Ако не спреш да пиеш, значи не ме обичаш“ не са ефективни, защото зависимостта не зависи от волята на зависимия.
- Подготовка и планиране: Преди интервенцията е полезно участниците да се подготвят, като се изяснят фактите, чувствата и възможните реакции на зависимия.
- Алтернативи и срокове: Когато се дава алтернатива за лечение, важно е да се постави краен срок, като се даде на зависимия време да обмисли предложението, но той трябва да бъде кратък – няколко часа. Той често ще се опита да отложи решението, което е манипулативно поведение.
- Действие веднага: Ако зависимият приеме лечението, е важно да се действа веднага, за да не се променят намеренията му, което се случва не рядко при тях.
Интервенцията може да бъде емоционално трудна, но тя е първата стъпка към възстановяването. Въпреки че резултатите не са винаги незабавни, самата стъпка да подтикнем зависимия към размисъл е значителна. Ако зависимият откаже помощ, близките трябва да имат смелостта да поставят ясни граници и да се подготвят да живеят с този избор. В крайна сметка, мотивацията за лечение често идва от външен стимул и е важно да запазим нашата подкрепа за здравето и благосъстоянието на зависимия.
Не забравяйте: всяка интервенция е успешна, дори и резултатът да не е моментален.